ПРОДУЦЕНТ: ФРОГ НЮЗ        ДИЗАЙН: СТУДИО ГРАФИКА

Размерите на драмата нарастват след включването на заразените фуражи в храната на животните.

 

Димитър В. Аврамов

 

В края на 1986 г. започва второ  действие на драмата. То е наше изобретение, български Чернобил, рядка симбиоза между невежество, цинизъм и управленско безсилие. Започва с включването в храната на животните на заразените фуражи, събрани през май-юни същата година. Въпреки прогнозите и почти всекидневната канонада от предложения на Селскостопанската академия и други научни звена – за преработка, смесване в определени пропорции  или просто унижожаване на фуражите. Реакцията „отгоре“ е без съществен ефект, най-често отрицателна. Затова пък апаратите в лабораториите отново започват да се задъхват от  шокиращите стойности на радиацията. Ето част от истината, засекретена по надлежния начин:

 

Ноември–декември  1986-та: продуктите в редица райони са замърсени с Цезий 134 и 137 над измереното през май–юни. Чрез храните Цезият в организма на хората се увеличава стремглаво в Пазарджишки, Старозагорски, Пловдивски, Сливенски, Ямболски, Хасковски окръг. В началото на май измереното съдържание на двата цезия в група 19-30 годишни е 7,7 бк/кг тегло. През юни е 30, после 40, в края на декември достига 50 бекерела. Покачването става все по-обезпокоително. Тревожните сигнали зачестяват, апелите на учените за спешни мерки – също. В лабораторията по радиационна защита и токсикология при ССА  допълват анализите: село Православен, 12 февруари  1987 г., агнешко месо – 3740 бк/кг ; Момчилградско, 2 март, агнешко – 2018; Видин, 9 март, телешко – 2422; Сливен, 11 март, агнешко – 4173; село Борово, Хасковско, 18 март, агнешко – 6913.

 

Стойностите  продължават да нарастват. Ръководството на Националната научна програма по радиационна защита – полк. ст. н. с. I ст., д.м.н. Илия Белоконски, проф., д.ф.н. Цветан Бончев, ст. н. с. I ст., д. с. с. н. Венелин Маринов и полк., ст. н. с., к. м. н. Валентин Босевски – изпращат докладна записка до зам.-председателя на МС Георги Йорданов  и до министъра на отбраната Добри Джуров. В нея настояват за незабавни радиозащитни мерки. Отзивчива към тях отново се оказва само армията. Постоянната правителствена комисия се суети, изпраща тук-там указания, внася поверителен доклад в Секретариата на ЦК на БКП. В него ревнивият към собствената си особа Григор Стоичков освобождава фантазията си, стимулирана и от някои услужливи консултанти. Контролът върху въздуха, водата и храните бил „повсеместен“ и при спазване на новите норми „не съществува никаква опасност за здравето на хората“... Някъде се промъква и нещо близко до истината, в смисъл, че радиоактивното замърсяване „се определя от бавно разпадащите се изотопи на Цезий–134 и 137 и Стронций–90“. Колкото до Йод–131, той „се разпаднал“ в началото на юли“ (1986 г. – б. Д. А.). А в края на същия месец „радиационният гама-фон в страната се нормализира в естествените си граници“. Но нали това бе станало  далеч по-рано – според безумното  съобщение на БТА от 24 май?!

 

Сред многото  смехотворни (ако не бяха цинични) съждения, отделни  пасажи от същия доклад заслужават специално внимание. Особено опасни за ППК били указанията, дадени в армията. Те можели „да станат причина, държавите, вносителки на наши продукти, да се отнасят с по-големи резерви към предлаганите от нас стоки, което ще се отрази на търговските ни интереси и връзки“... Нещо повече: „Излишно напрежение създават и отделни научни институти и лаборатории, които на основата на свои частични изследвания и анализи предлагат на различни  ведомства (какво страшно нещо! – б. Д. А.) препоръки за радиационна защита на населението. Тези институти  неволно  стават проводници на вредни за нацията настроения“...

 

Навярно авторите на доклада смятат цезия и стронция полезни за нацията?!  За пореден път криворазбраните търговски интереси вземат връх над грижата за здравето ни – което по смисъла на закона също е престъпление. Ето медицинските ефекти на три радионуклида  в смъртоносния  коктейл, погълнат от нищо неподозиращото българско население.

 

ЙОД: В състава на замърсяванията през май 1986 г. бяха два от изотопите му–131 и 132 (полуразпад съответно – 8 дни и 2,3 часа). Последният е дъщерен продукт на Телур–132. Силно активни продукти на ядреното деление. Особено уязвими от тях са децата и юношите, натрупват се главно в щитовидната  жлеза. Според учени при употреба на мляко с над 3700 бекерела на литър рискът от патогенни изменения в  жлезата нараства значително.

 

ЦЕЗИЙ: Изотопите му 134 и 137 са дългоживеещи – съответно  2,2 и 30 години. Високотоксични, излъчват бета и гама лъчение, натрупват се равномерно в тялото и облъчват целия организъм. Масираното им нахлуване в организма на хората от Южна България няма аналог в Централна и Северна Европа.

 

СТРОНЦИЙ–90: Изключително опасен, чист бета-лъчител, полуразпад – 28,6 години.  Натрупва се бързо в костната тъкан – само 24 часа след попадането му в организма близо 100 процента от неговата активност се концентрира в скелета на човека. Облъчва вътрешно, атакува червения костен мозък, най-уязвими от него  отново са децата.  Отслабва имунната система, предизвиква остеосаркоми, левкози, нарушава  регенераторните процеси. Полуизвеждането му от костите става за около 18 години. Ако попадне в човека на 1-годишна възраст, на 50 години той ще има в костите си 12,5 на сто от първоначално нахлулите в тялото количества, на 70 г. – 6,2 процента.

 

По същество радиацията уврежда целия организъм. Особено чувствителни към нея са и кръвотворните органи, далакът, лимфните възли, лигавицата на стомашно-чревния тракт, паренхимните органи (бял и черен дроб, бъбреци), костите, ставите, мускулите. Силно уязвими в клетките са и наследствените структури. А към всичко това  може да включим и рискът от белодробен рак, заради  вдишването  на т. нар. горещи частици – разпрашено ядрено гориво от взривилия се реактор в Чернобилската АЕЦ.

 

(Следва)

 

 

 

 

Р А З С Л Е Д В А Н Е

Вторият радиационен пик у нас  е българско изобретение