ПРОДУЦЕНТ: ФРОГ НЮЗ        ДИЗАЙН: СТУДИО ГРАФИКА

В групи мъже и жени учените откриват стойности  близки до измерените в

т. нар. Зона на смъртта.

 

Димитър В. Аврамов

 

На 4 април 1987 година на телевизионния екран  у нас отново  се появява добре познатият ни проф. Любомир Шиндаров, заместник–министър на народното здраве и Главен санитарен инспектор. Следва нова ескалация на лъжата, при която свободното жонглиране с цифрите се бори  за надмощие  с нечувано безсрамие. Стронцият, говореше  утешително знаменитият професор  е „в такива количества, че не му отдаваме никакво значение“... Нищо, че учени твърдяха пред Международната агенция за атомна енергия (МААЕ): Активността на изхвърлените от Чернобилския реактор Цезий–137 и Стронций–90 са в съотношение  6:1. При балканския кашкавал у нас  то е 3:1, сирене – 30:1, въздух – 3 до 10:1, мляко 60:1. Има обаче  една „подробност“: стронцият е около 40 пъти по-токсичен..

 

„Всеки човек, продължава от екрана именитият зам.-министър, може да яде, без да се страхува за здравето си по 4 кг месо, по 4 и повече литра мляко“, толкова млечни продукти и пр. Но пропуска да ни каже какво сочат анализите в Софийската лаборатория  на Селскостопанската  академия: с. Горски извор, Хасковско, 30 март, агнешко месо – 7178  бк/кг (сумарно двата цезия); Сливен, 2 април, шилешко – 3653. И т. н. Силно въодушевени  чуваме още, че „българските граждани, опазването на чието здраве винаги е било предмет на най-голямо внимание от държавата, могат да бъдат спокойни – извършва се много строг, постоянен и системен контрол в цялата страна“...

 

След тези думи апетитът на лековерния българин се покачва с няколкостотин ... бекерела.  В Южна България през март-април  1987 г. 15 до 50 на сто от млякото е негодно за консумация (тук не са отчетени  оставените на произвола количества от личния сектор). От 1 до 15 април – 54 до 68 процента от шилешкото и агнешкото месо, 52 – от телешкото. Колкото до баснята за „повсеместен“ контрол – тя е поредната груба измислица. Страната няма нито организационни, нито финансови и технически възможности  за това. В Софийската лаборатория  на ССА  от 3 май до 31 декември са измерени над 45 хиляди проби, преобладаващата част – храни за износ. Предложението на учените чистите храни да се отделят за децата и бременните жени у нас също остава без последствие. Повсеместен контрол наистина има, но върху пробите, придружавани от офицери на УБО. В лабораторията на Института по радиобиология и нуклеарна медицина се изследват почва, води, храни от всякакъв вид и произход, предназначени за висшия ешелон на властта. От 3 май 1986 г. – всеки ден. В лабораторията по радиационна  защита при ССА, под кодовото название „Делта“, се проверяват млека, сутрешно и вечерно  доене, боза, питейна вода и всевъзможни кулинарии от небезизвестния хотел „Рила“ в столицата.

 

А докато проф. Шиндаров се упражнява в безсрамие по телевизията, екипи на Военно-медицинска академия и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ правят научни експедиции в Южна България – следени на всяка крачка, почти в нелегални условия. Резултатът е поразителен. В изследвани групи мъже и жени откриват стойности, близки до измерените в Зоната за особено строг контрол в Брянска област (СССР) - средно 320 бекерела на килограм тегло. Което означава: в организма на човек с тегло 80 кг има над... 24 000 бекерела (Цезий).

 

Доста време преди това членът на Експертната комисия ст. н. с. Венелин Маринов изпраща лично писмо до Комитета за мирно използване на атомната енергия и Щаба на Гражданската отбрана  (29.12.1986 г.), засекретено от получателя. Имало е защо: според учения цезият в организма на българина се покачва и „радиационната обстановка може да получи застрашителен характер... Ако това продължи, ще бъдат доближени и надхвърлени лимитите за постъпване на изкуствени нуклиди за населението“.

 

Уви, прогнозите му се сбъдват. Сбъдват се и подобните опасения в Доклад № 16 на  Експертната комисия от 24 декември същата година. Реакцията по върховете – не по-различна от досегашната. Колкото до проф. Шиндаров, паметта (или моралът) явно му изневерява, за да „забрави“ дори собствената  си поверителна  кореспонденция до шефа на ППК Григор Стоичков от 22. 12. 1986 г. Ето какво пише там: „В доклада на МААЕ  от септември за първи път се обръща внимание на цезия и необходимостта той да бъде внимателно  следен в хранителните вериги и в човека. Покачването у нас е обезпокоително, особено внимание да се обърне на децата“.

 

Няколко дни след телевизионното интервю на проф. Шиндаров  председателят на КИАЕМЦ Иван Пандев е по-конкретен в Докладна записка до Григор Стоичков:  От май 1986-та  нарастването на двата цезия в човешкия организъм  е около 10 пъти. Общото облъчване на населението „се доближава до дозовите граници, а за отделни РАЙОНИ И ГРУПИ надхвърля нормите за радиационна  безопасност. Отбелязаните  тенденции ще се запазят поне още 3 месеца. Липсва повсеместен и редовен контрол на всички хранителни продукти и особено на тези, които се консумират от непосредствените производители (личните стопанства)“.

По правило реакцията към подобни анализи е усилване на охраната върху истината. Затова през август 1986 г. МС утвърждава “Единен списък на сведенията и фактите, чието обнародване  не  се разрешава“. Сред тях са „данни за степента на радиоактивност на въздуха, почвата, грунта и водата на територията на страната и крайбрежната морска и речна ивица, както и сведения за равнището на естествената и изкуствено предизвикана радиация в отделни райони  над  допустимите норми“...

 

Така вторият радиационен пик у нас завършва  с още едно „постижение“. В доклада на Научния комитет по действие на атомната радиация (НКДАР) при ООН БЪЛГАРИЯ ОТНОВО ЗАЕМА ПЪРВО МЯСТО В ЕВРОПА – този път по лъчево натоварване на населението с Цезий–137 и 134. Въпреки че по повърхностно  замърсяване с него страната ни се намира на скромното... осмо място на континента.

 

(Следва)

 

 

 

Р А З С Л Е Д В А Н Е

България заема първо място и по облъчване  с Цезий