Какво пише в секретен доклад  до държавния глава Тодор Живков?

 

Димитър В. Аврамов

 

Няколко години след катастрофата в Чернобил сред нашето  дезинформирано общество витаеше  един въпрос, който заинтересовани  персони упорито отбягваха: Какво знаеше Тодор Живков и неговото най-близко обкръжение за радиационната обстановка в страната?  Отговарям: Истината (в различна степен) знаеха всички, които МОЖЕХА и ТРЯБВАШЕ  да разпоредят адекватни  мерки и абсолютен контрол върху тях, за да бъде защитено  населението от надвисналото бедствие – премиерът Георги Атанасов, правителството, Секретариатът на ЦК на БКП, Политбюро... ЗНАЕШЕ и държавният  глава – предостатъчно, за да обяви дори извънредно  положение. Защото заплахата се прицелваше не просто срещу здравето на нацията, а в ГЕНЕТИЧНИТЕ НИ УСТОИ. Потокът от информация към Тодор Живков идваше от различни посоки и също бе пълноводен – от министър-председателя, членовете на кабинета, Постоянната правителствена комисия (ППК), БАН, заседанията на Политбюро, поверителни доклади. Устно и писмено, директно или чрез началника на канцеларията Никола Стефанов. По явни или тайни канали, известни само нему...

 

На 16 май 1986 година е проведено  заседание на Политбюро, на което се обсъжда положението в страната след случилото се в Чернобил. То завършва с  решение Георги  Атанасов да внесе съответна  информация  за последиците у нас. Темповете за подготовката й са смайващи и абсурдни  при тежката радиационна  обстановка в България. Следващото заседание е  на...19 юни. От секретния доклад на премиера (№ 0300 – 31) научаваме за превишено замърсяване на хранителни продукти и зеленчуци, някои от тях отклонени от Австрия, заради... злостна пропаганда, след което са пренасочени към социалистическата общност. Разбираме още, че няма апаратура за дозиметричен контрол на суровините и готовата продукция – а това е нов пробив в официалната версия за „повсеместен“ контрол. Въпреки тези факти Политбюро взема знаменателно  решение: „Оценява положително извършеното от ведомствата, организациите и институтите за преодоляване на последствията от радиационното замърсяване“.

 

Спокойният сън на държавния глава нарушава обаче един поверителен документ, известен в камерен кръг като „Писмото до Тодор Живков“.  Всъщност това е доклад, озаглавен „Предварителна информация за радиационната обстановка в страната в края на 1986 г“. Под него стоят подписите на трима учени – председателката на Експертната комисия Здравка Печеникова, ст.н.с. Венелин Маринов и ст.н.с. Георги Василев. Ето какво пише там: „ През май в състава на радиоактивното замърсяване влизаха различни изотопи, като основната част се дължеше на Йод-131. Към началото на юли всички късоживеещи изотопи, в това число и Йод-131, се бяха разпаднали. До лятото облъчването на населението се дължеше на външното гама-лъчение и постъпването на радиоактивни вещества в организма чрез храненето и дишането. След това основен източник на облъчването  остават  три  дългоживеещи изотопа (Цезий 134 и 137 и Стронций – 90 –б. Д.А.). Те се съдържат в хранителните продукти (мляко, млечни произведения, месо, хляб, плодове и пр.) и във фуражите. Трябва да се има предвид, че ОБЛЪЧВАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ОЩЕ РЕДИЦА ГОДИНИ, независимо от радиоактивността на храните. Това се дължи на натрупването на изотопи в тялото, които се извеждат много бавно.

 

През последните месеци се наблюдава обезпокоително покачване в радиоактивността на хранителните продукти от животински произход, особено в някои райони на страната. Това се дължи главно на факта, че започна изхранването на продуктивните животни с пролетните фуражи, които имат високо съдържание на посочените радионуклиди и те по хранителните вериги попадат в човека. Има реална опасност да бъдат надхвърлени допустимите годишни граници за облъчване на населението. Съгласно нормите за радиационна безопасност, действащи в нашата страна, а също и съгласно съветските, за определени контингенти на нашето население тези норми към края на 1986 г. вече са надвишени. Основното  безпокойство е насочено към децата до 16-годишна възраст – този контингент е най-уязвим от действието на йонизиращите лъчения. При тези оценки не е взето предвид евентуалното облъчване от попадането на т. нар. горещи частици в белия дроб и свързания с това радиационен риск“...

 

Много по- късно, в съобщение на Постоянната правителствена комисия от 28 декември 1989  година ни обясняваха с неподражаемо лицемерие: „Не трябва да се забравя, че в началото на май 1986 г. запасите от фураж в животновъдните комплекси бяха привършени, страната нямаше икономически възможности  да унищожи  фуражите от първия откос“ (Сиреч  заразените)...Нямаше ли наистина? До 1985 г. външният дълг на България бе около 2,5 милиарда долара. После рязко нараства с почти 1,5 милиарда годишно. Къде бяха вложени тези пари, та не достигнаха стотина милиона за внос на незаразен фураж? Да не говорим за абсолютния приоритет на здравните нужди над икономическите  съображения в нашето  законодателство. А докато у нас имаше хора, способни да превърнат населението в заложник на някакви въображаеми интереси, в редица страни хвърляха колосални средства за смекчаване на последиците от катастрофата. И успяваха...

 

(Следва)

 

 

Р А З С Л Е Д В А Н Е

Поток  от информация тече към най-високите  етажи на властта у нас