Покушението върху истината бе удобно прикритие за разни утопии и дори престъпления.

 

Димитър В. Аврамов

 

След период на дълбока секретност в борбата за истината настъпи откъслечно проясняване. Десети ноември 1989 г. даде началото на публична размяна на мнения и упреци, умерена откровеност, някаква странна шетня по редакции и ведомства. В поведението на мълчаливи довчера държавни служители настъпиха метаморфози, които напомнят инстинкта за оцеляване. Спасителният бряг на всевластието е твърде  далеч за люшкащия се в опасни плитчини двойствен морал. Затова пък вината може да се маскира, дори ако трябва оперетните й одежди да се нахлузят върху нашата  иначе многострадална  наука.

Каленият в Чернобилски битки Институт по нуклеарна медицина, радиобиология и радиационна хигиена изненадващо стана инициатор на Обръщение до председателя на Народното събрание  от 31 януари 1990 г.,  явно фабрикувано, за да обслужи нечии интереси. С бодро категоричен тон подписалите го учени разсейват нашия пещерен страх от радиацията. Според тях  СРЕДНОТО  индивидуално  облъчване у нас било някакви си проценти. Ранни ефекти не се очакват, късните (генетични и  злокачествени образувания са с дълъг латентен период „и  се проявяват в потомството на облъчените“. Какво утешение! – б. Д. А.). С тежките генетични ефекти „положението е още по-неопределено, а канцерогенният риск от горещите частици“ не е повод за безпокойство. Възможно е ОТДЕЛНИ ЛИЦА да са облъчени повече, „но в крайна сметка не бива научният спор да се превръща в плашило“.

 

Така е, но би могло да се каже и иначе: истината действително може да се окаже плашило за онези, които се страхуват от нея. В научната (и  казионна) терминология още преди 10 ноември се появиха любопитни определения: „средни“ стойности, „средно“ облъчване, „отделни“ лица. По нашите земи се появи и нов неидентифициран биологически вид, наречен „среден българин“ . Не е ясно какво представлява този тайнствен „среден“ субект. И с какво е облечен – с кожи, тръстика, може би с перушина... Според Постоянната правителствена комисия „в резултат на различните фактори за една година не е допуснато средния българин да получи дозово натоварване, по-високо от допустимите норми“...

 

Осредняването е отлична възможност да се прикрие индивидуалния риск и облъчването – не на „отделни“ лица, а на РАЙОНИ И ГРУПИ от населението. Ако аз, любезни читателю, вдигна температура 42 градуса, а Вие останете с нормална, осредняването на стойностите  може и да успокои нечия съвест. Но не и двама ни,  защото единият от нас ще умре... Навярно разбирате, говоря за морала. При определени условия той допуска компромиси, в други се превръща в хамелеонство и безгръбначие.

 

Амнезията, обхванала някои учени от Института по радиобиология  и нуклеарна медицина, е смайваща. Сякаш са забравили какво са писали довчера. Например: „Вероятността от увреждане на плода при бременните даже от ниски дози радиация е много голяма и може да доведе до тежки социални последици“. Или, че „аварията представлява печално уникален случай на облъчване на цялата популация (от плода в утробата  до старците) с дози над естествения фон, макар и сравними с него“.

Печално уникален случай е и жонглирането на някои учени с проценти и милисиверти, изпратили по дяволите собствените им изследвания. Сякаш в няколко месеца се появиха  изненадващи  фундаментални открития, които обърнаха нещата  с главата надолу. Включително и морала...  В същия институт бяха изследвали и лимфоцитите от периферната кръв на 6 човека, пребивавали след аварията в Киев. Резултатът: „Във всички случаи стойностите на хромозомните увреждания са по-високи от контролните. Установяват се асиметрични и симетрични обмени – аберации, отнасяни към тежките радиационни  увреждания на клетката“. Един от изследваните (два месеца след аварията( е 15-годишният Ц.С.С. Данните при него са „показателни за лъчево увреждане“ при ДВУКРАТНО по-високо съдържание на Йод-131 спрямо нормите.

 

Авторите на въпросното обръщение не ни казват, какви хромозомни и други увреждания са настъпили не в „отделни“ лица, а сред СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ от планинските и полупланинските райони у нас. При тоталната дезинформация и обстоятелството, че 40 процента от населението в страната по това време се самозадоволяваше  с храни от личното стопанство... Замърсяването в овчето мляко там бе не двукратно, а ДЕСЕТКИ  ПЪТИ над допустимите норми. В Бистрица, Софийско – 40 000 бекерела на литър, в някои лаборатории  откриват проби със...120 000 бекерела. При козето мляко стойностите са още по-ужасяващи. Колко грама от тази убийствена течност са достатъчни за приемането (еднократно) на годишната доза? И колко... литра изпиха децата през май-юни 1986-та? А какво и колко попадна в организма им през втория  радиационен пик?

 

Част от отговора е в доклад до Григор Стоичков (13 януари 1987 г.). Ето го: „Има групи, като тази между 7 и 16 г., при които  максималното регистрирано облъчване надхвърля годишните граници  с 380 процента. За определени групи годишните граници са надхвърлени САМО от вътрешното  облъчване с ЙОД-131... Съдържанието на двата цезия в човешкия организъм непрекъснато и отчетливо расте. До края на 1986 г.  Стронций-90 е дал 16 процента от допустимото годишно облъчване на населението. Сумарно, определени КОНТИНГЕНТИ са получили за осем месеца 3,5 пъти по-високо облъчване от годишната граница“...

 

Тези засекретени анализи са на учени от Института по нуклеарна медицина, станал инициатор на прословутото (обидно за науката и за истината). Обръщение до председателя на парламента. Услужливата  амнезия на някои от тях ги кара да забравят и други свои изследвания. Например: „България е на първо място в Европа по неефективност на защитните мерки. Съвремените научни схващания са, че всяко облъчване с йонизиращи лъчения е свързано с риск от неблагоприятни  последици за здравето, НЕЗАВИСИМО от това, дали дозите са ниски или високи. Вероятните прогнозни последствия ще се проявят след десетки години, а също и в следващите поколения“. Т.е., „радиационно индуцираните злокачествени образувания“ – лечим рак,  летален (със смъртен изход) и тежки генетични ефекти...

 

Покушението върху истината бе своеобразно продължение на монопола върху нея – удобно прикритие за всевъзможни утопии и дори престъпления. След 10 ноември управляващата върхушка получи тежки увреждания – секретните сейфове се оказаха несигурно средство и сред руините на всевластието единствено непокътнат остана инстинктът за оцеляване.

 

 

 

Р А З С Л Е Д В А Н Е

По неефективност на защитните мерки сме на първо място в Европа