ПРОДУЦЕНТ: ФРОГ НЮЗ        ДИЗАЙН: СТУДИО ГРАФИКА

     Тридесет години по-късно  районът около Чернобилската АЕЦ, разположен на около стотина километра от Киев, остава едно от най-опасните места в света. Тридесет километровата зона около обекта е пълна с огнища на заразяване, а на самия реактор кипи работа по построяването на нов саркофаг, който трябва да консервира или минимизира постоянното радиационно излъчване от четвърти енергоблок на АЕЦ. И ако всички са се примирили с факта, че последствията от тази катастрофа ще продължат хиляди години, то перспективата за построяване в зоната на хранилища за радиационни материали, а също така въпросите за безопасността и охраната на обекта при бойни действия, както и опасностите от тероризъм са на дневен ред не само за украинците, а и пред европейските й съседи.

 

Има серия от игри с названието “Сталкер”. В тях действието се развива в „зона на отчуждение”, където се вихрят разни чудовища, превърнали се в такива след  поглъщане на определена доза радиация от растения, животни и хора, които са живеели в тази зона. Но както и всяка измислица, в основата на тази игра има и известна доза истина. Най-напред влиянието на радиацията почувстваха не хората, а животните и растенията в района. Статистиката показва, че ако до аварията в Чернобил мутациите и изродите сред животните са били хилядни от процента, то тридесетина години след това са цели 25%. Учените дълго не приемат това, но в края на краищата вдигат ръце пред истината.

 

По данни на  «Грийнпийс»  радиацията в зоната е налице и опасност крият както храната и водата, така и дървата за отопление. Ройтерс публикува информация, в която се казва, че Украйна няма повече средства за защита на населението. А това означава само едно – че радиационното облъчване на всичките 5 млн. хора в региона ще расте. Украинците там знаят, че храната им е заразена, но не могат да направят нищо, защото са бедни и не са в сътояние да си осигурят нормални продукти.

 

Днес Чернобил е оживял кошмар. Макар и нивото на радиацията да не е толкова голям, както след аварията, генетическите мутации продължават. По думите на селяни от село Народичи, когато у техните домашни животни се ражда потомство, то или е със слепи очи или очите им са големи колкото диня. А вместо домашни птици  се ражда нещо съвсем неопределено. Мутацията на растенията е почти сто на сто.

 

Първаначално се смятало, че радиацията оказва положително влияние на продължителността на живота. В смисъл, че хората, които били в зряла възраст по време на аварията, можели да живеят  над сто години. Но и това се оказала голяма грешка. По-голямата продължителност на живот на дядовците и бабите е за сметка на техните деца и внуци. Половината от децата, които се раждат след аварията, са със синдрома на Даун, а рак на щитовидната жлеза има всеки  един човек на хиляда. И това е заболяване не само на местните жители, но и на хората на хиляди километри в страната и зад граница.

 

Чернобил днес е един голям и страшен парк за развлечение на тези, които искат да изпитат своите нерви. В наши дни «в зоната» се организира т.н. «черен туризъм»  за  руснаци и чужденци.  Туристически агенции организират малки и големи екскурзии до изоставени местности в град Припят и самата атомна електроцентрала. Понякога се разрешава туристите дори да преспят в «зоната». Има нелегален бизнес. Някои гидове изнасят от зоната ценни работи и ги продават на черния пазар, за което  вземат добри пари. Има и легален бизнес – износ на дървесина и метал от «фантомната зона», които се смятат безопасни.

Вид развлечение в Чернобил е и ловът. За много богати хора това е официално сафари. За бедните хора в района – бракониерство. Всичко изловувано се пласира на пазарите в Киев и други по-големи градове.

 

В последните години в «зоната» започват да се завръщат хора, които след аварията са избягали от родните си места и сега отново заживяват заедно с роднините си. Животът им не е от най-радостните, живеят на границата на живота и смъртта. В началото те били просто бежанци без никакви права, забравени от държавата и света. В последно време, те вече имат своите права. Имат вече паспорти и постоянно местожителство в близък до «зоната» район. Получават пенсии, а по няколко пъти в месеца в района идва магазин на колела, от който се продават вещи и продукти от първа необходимост.

 

Самата чернобилска АЕЦ също не е забравена. Там работят т.н. ликвидатори, които утилизират отработеното ядрено гориво в обект наречен «Укритие». Работят в централата през деня, а вечерта се пребират по домовете си.

 

Ако някога сте се чудили как ще изглежда Земята, ако човечеството изчезне, то днешната обстановка около Чернобил  е близка до това. Тишина, мрак и смразяваща пустош е единственото нещо, което броди около реактора и околностите на град Припят.

 

 

 

 

ЧЕРНОБИЛ ДНЕС

Оживял кошмар