Най-голямата технологична катастрофа на 20-век за управляващите у нас се оказа и нравствена

 

Димитър В. Аврамов*

 

Следващите  редове са част от най-широкото журналистическо разследване у нас, свързано с катастрофата в Чернобилската атомна централа  (април 1986 г.) и нейното  отражение в България. В него за пръв път бяха оповестени множество дълбоко засекретени научни изследвания и документи, включително и полумитичното разпореждане на бившето Управление за безопасност и охрана (УБО) за предпазване на висшия ешелон на властта от радиацията. По искане на прокуратурата  разследването бе включено в материалите на следствието по т.нар. Чернобилско дело през 90-те години на миналия век.

 

В тези редове няма политика. Те са за всички, които обичат истината и за другите, които я ненавиждат. За доблестните й рицари и за борците с вятърни мелници, счупили не едно копие в твърдата броня на всевластието... За нейните защитници и инквизитори. За учените, останали  верни на философията, че Познанието е и нравствена категория, и за онези, които услужливо подпъхваха съчки в кладата под нозете на Истината. Или ковяха пирони върху разпятието й... За човешките същества, превърнати през кошмарните чернобилски денонощия в бели мишки...Ще говоря за морал, чийто разпад, подобно на атомното ядро, освобождава грамадна и зла енергия. Търпелива и коварно жестока, тя очаква своя пиков момент и той неизбежно настъпва в мига, когато „аварийната“ защита блокира и нравствените регулатори  престанат да действат. Или просто липсват.

 

Така радиоактивният облак бе пълзял към нас леко и безшумно като проклятие. Докато вървяхме на онази първомайска манифестация през 1986-та и от мавзолея в София ни помахваха разни величия, пред олтара на тогавашния  режим се подготвяше поредното жертвоприношение. Най-страшното. И най-подлото. Вървяхме, впримчени здраво, затъпели от конформизъм и социална апатия. А след броени часове учените щяха до стоят вцепенени от изумление пред „подивелите“ стрелки на апаратите. Облакът вече протягаше отровните си пипала към креватчетата на нашите деца, проникваше в клетките ни, в почвата, навсякъде... Драмата бе започнала. А с нея и един не по-малко драматичен двубой, дълго притулван от обществото. Бекерели и милисиверти щяха да застанат между дворцовото угодничество и Хипократовата клетва, превърната в  жалка послушница. Патриотизмът и научният морал – срещу невежеството и арогантното високомерие на овластени персони, способни да напишат върху живота ни „Поверително!“ или „Строго секретно!“...

 

Авторът на това разследване бе стоял нерешително пред отворените врати на секретни сейфове и съдържанието на лични архиви; пред хълмовете  документация на няколко академии, десетки институти, лаборатории и научни звена, стопански ведомства, министерства и известни със съмнителна слава управления. Нерешително – заради мизерните остатъци от собствените си илюзии и душевното си равновесие... Тогава натрапчиво си спомнях за онзи Нобелов  лауреат, който след взрива на американски ядрен полигон, бе напуснал командната зала, извиквайки гневно към присъстващите там светила в науката: „Всички ние тук сме кучи синове!“... В миговете на колебание си спомнях и думите на един изтъкнат български учен: „Неведнъж през последните години очаквах да ме арестуват. Не го направиха, бяхме им нужни. Друг, загрижен за съдбата на своите изследвания, ги бе предложил за съхранение на главния прокурор. Горкият прокурор! - в ония времена на безмилостна цензура по темата „Чернобил.“ Трети, между анализите на смайващи стойности радиация, ми бе внушавал  думите на английски хуманист, цитирани от руския акад. Чазов след катастрофата в атомната централа : „Смъртта на всеки човек отнема нещо и от мен, тъй като аз съм един от човечеството. Затова никога не питай за кого бият камбаните – те звънят и за теб“... Подобна философия едва ли можеше да стигне до съзнанието на управляващата тогава кастова върхушка  и нейните дипломирани душеприказчици, чиято вледеняваща безотговорност въвлече милиони, нищо неподозиращи хора, в един чудовищен „експеримент“.

 

Началото започва с изпитанията на турбогенератора в Четвърти  блок на Чернобилската централа, което налага снижение в мощността на реактора – РБМК – 1000. Следват множество погрешни действия, съчетани с недостатъчна квалификация на персонала и конструктивни несъвършенства в  оборудването. Рязкото намаляване на мощността до 200 топлинни мегавата прави състоянието на реактора крайно нестабилно. Изпитанията на турбогенератора обаче продължават... Помпите за охлаждане са изключени (автоматичната защита – също) и на няколко места в реактора започва да се образува пара. Мощността му нараства, за броени секунди –  100 пъти над номиналната, после 500...Процесите стават неуправляеми, опитът за спиране на верижната реакция е безплоден. На 26 април в 1 часа, 23 минути и 40 секунди  ръката на оператора е върху бутон АЗ – 5 (аварийното спиране на реактора). Безнадеждно е! – ефектът е нулев. След 18 секунди серия мощни взривове разбиват сградата на Четвърти блок.  Последният от тях отхвърля 1000-тонния купол над реактора, активната му зона е открита и злият дух напуска огнения ад.

 

В атмосферата са изхвърлени над  17 милиона кюри. Радиоактивният облак (колосален „въздушен резервоар“) съдържа над 20 опасни нуклида, повечето – дългоживеещи: Йод -131, Нептуний – 139, Цезий – 137, Плутоний – 239, Стронций – 90... Денонощия наред графитът в активната  зона гори, изхвърляйки нови грамадни количества от убийственото й съдържание. На височина 1 до 11 километра облакът се насочва на северозапад, после на север, покрива Белорусия, Прибалтика, Скандинавия, Европа, радиоактивността се покачва в САЩ и в Япония. На 29 април сменя посоката и тръгва на юг – към България. От този момент за управляващите у нас най-голямата технологична катастрофа на 20-ти век се превръща и в нравствена.

 

(Следва)

 

*Димитър В. Аврамов  е политически коментатор. Автор е на стотици разследвания по вътрешна и международна политика, българо-турските  отношения, ислямският фундаментализъм, Възродителният процес, ролята на ДПС в ерозирането на българската държава, кюрдският проблем, катастрофата в Чернобил и нейните последици  у нас. Неговите разследвания са в основата на два серийни документално-публицистични  телевизионни  филми. Депутат в 42-то Народно събрание. Почетен член на Националния  независим съюз на офицерите в  България.

 

 

 

Р А З С Л Е Д В А Н Е

Реквием за човешките същества, превърнати в бели мишки